* * *
Бързо наближава есента,
с нея си отива песента
на всички прелетни птички,
срещани в наште горички.
И ето, че един есенен ден
ти дойде до мен,
подари ми букет цветя
и накара ме да полетя.
Аз бях безкрайно доволна,
чувствах се като птиците волна,
щастието в мен напираше,
всичката мъка умираше.
Превърна ме в човек,
от облака по-лек,
който се носи в небето,
издигнат високо над морето,
което хората лятото сбира
и духа ми невидим намира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Михайлова Все права защищены
