17 abr 2007, 16:32

***

  Poesía
1.1K 0 1
Къде си ?! Можеш ли да кажеш?!
СЪлзите нежно галят черната земя...
Търся те по нея, но не виждам
признак, че ме чувстваш, или
чувстваш поне със късчето сърце,
оставено от мен в теб,
онази нощ...
Дъжд прегръща ме в нощта,
вали, вали от умора да
заличи една следа от моето сърце.
Дали изобщо трябваше
да се обричаме на този фалш?!
Дали амбициите ни разделиха,
ревността ли, гордостта ли
бяха грешките, не знам...
А сълзите нежно галят черната земя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бориса Михайловска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...