***
Къде си ?! Можеш ли да кажеш?!
СЪлзите нежно галят черната земя...
Търся те по нея, но не виждам
признак, че ме чувстваш, или
чувстваш поне със късчето сърце,
оставено от мен в теб,
онази нощ...
Дъжд прегръща ме в нощта,
вали, вали от умора да
заличи една следа от моето сърце.
Дали изобщо трябваше
да се обричаме на този фалш?!
Дали амбициите ни разделиха,
ревността ли, гордостта ли
бяха грешките, не знам...
А сълзите нежно галят черната земя...
СЪлзите нежно галят черната земя...
Търся те по нея, но не виждам
признак, че ме чувстваш, или
чувстваш поне със късчето сърце,
оставено от мен в теб,
онази нощ...
Дъжд прегръща ме в нощта,
вали, вали от умора да
заличи една следа от моето сърце.
Дали изобщо трябваше
да се обричаме на този фалш?!
Дали амбициите ни разделиха,
ревността ли, гордостта ли
бяха грешките, не знам...
А сълзите нежно галят черната земя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бориса Михайловска Всички права запазени
