12 dic 2018, 0:16

*8*1*6*

  Poesía
520 0 0

умрях, видях какво е горе
и пак се съживих
литнах из сините простори
и себе си открих


видях се сред цветята
на цъфналата ръж 
обелил колената
да те целувам дваж и тръж


прочетох мислите си после
и се ужасих
как може звездите нощни
да избледняват от твоя лик


как може вятърът огромен
да е такъв злодей
да разказва страшен спомен
вместо приказка да пей


как може да сънувам
принцеси с приказни очи
и после буден да бленувам
сърцето как свири до, ре, ми


как може душата оскотяла
тъй приказно да пей
дали видяла те е цяла
или луната твоята мечта огрей

 
целунах те но беше късно
сърцето спряло да тупти
само на небосклона пъстър
спомена тихичко шуми 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...