умрях, видях какво е горе
и пак се съживих
литнах из сините простори
и себе си открих

видях се сред цветята
на цъфналата ръж 
обелил колената
да те целувам дваж и тръж

прочетох мислите си после
и се ужасих
как може звездите нощни
да избледняват от твоя лик

как може вятърът огромен
да е такъв злодей
да разказва страшен спомен
вместо приказка да пей

как може да сънувам
принцеси с приказни очи
и после буден да бленувам
сърцето как свири до, ре, ми

как може душата оскотяла
тъй приказно да пей
дали видяла те е цяла
или луната твоята мечта огрей

 
целунах те но беше късно
сърцето спряло да тупти
само на небосклона пъстър
спомена тихичко шуми