3 ago 2011, 11:06

* * * 

  Poesía
608 0 0
Бавно стъпва, шепне в мрака.
Лека загадка, движи се
с изискана крачка.
Ексцентрична и мелодична.
Изплувала от морето
на човешката съдба,
внедрила се е във всеки от нас,
без значение кога.
Навън сляла се с есенните листа,
води след себе си дъжда.
Погледът ù отегчен
в бъдещето е задълбочен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Милова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??