* * *

                                              Бавно стъпва, шепне в мрака.

                                              Лека загадка, движи се

                                              с изискана крачка.

                                              Ексцентрична и мелодична.

                                              Изплувала от морето

                                              на човешката съдба,

                                              внедрила се е във всеки от нас,

                                              без значение кога.

                                              Навън сляла се с есенните листа,

                                              води след себе си дъжда.

                                              Погледът ù отегчен

                                              в бъдещето е задълбочен.

                                              Замислено върви, стъпва

                                              по човешките следи.

                                             Тежко носи в себе си душата,

                                             защото това е самотата.