***

1 sept 2010, 20:56

Poesía » Otra

619 0 1

***********

Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,

не тайнствено забулена и гъста,

прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -

сълзлив воал като венчило ме обгръща.

Красиво сива съм, но не и лекокрила като птица,

не съм аз гълъб, нито чучулига...

не съм врабец, уплашено не крия

глава, под сянката ти търсеща закрила.

Гранитно сива съм и твърда като камък,

с дълбоки кратери извиращи сълзя,

сивее погледът ми като вулканична лава,

като течащ бетон по пътя си пълзя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Christabel (Красиана Милева)

2010-09-02T09:48:32+03:00

Благодаря ви, дано всеки открие в себе си "гранитната сивота" и не се остави на бъде носен по повърхността... Поздрави