***
***********
Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,
не тайнствено забулена и гъста,
прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -
сълзлив воал като венчило ме обгръща.
Красиво сива съм, но не и лекокрила като птица,
не съм аз гълъб, нито чучулига...
не съм врабец, уплашено не крия
глава, под сянката ти търсеща закрила.
Гранитно сива съм и твърда като камък,
с дълбоки кратери извиращи сълзя,
сивее погледът ми като вулканична лава,
като течащ бетон по пътя си пълзя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красиана Милева Всички права запазени
