***

1.09.2010 г., 20:56 ч.

Поезия » Друга

618 0 1

***********

Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,

не тайнствено забулена и гъста,

прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -

сълзлив воал като венчило ме обгръща.

Красиво сива съм, но не и лекокрила като птица,

не съм аз гълъб, нито чучулига...

не съм врабец, уплашено не крия

глава, под сянката ти търсеща закрила.

Гранитно сива съм и твърда като камък,

с дълбоки кратери извиращи сълзя,

сивее погледът ми като вулканична лава,

като течащ бетон по пътя си пълзя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Christabel (Красиана Милева)

2010-09-02T09:48:32+03:00

Благодаря ви, дано всеки открие в себе си "гранитната сивота" и не се остави на бъде носен по повърхността... Поздрави