1 сент. 2010 г., 20:56

***

815 0 1

***********

 

Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,

не тайнствено забулена и гъста,

прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -

сълзлив воал като венчило ме обгръща.

 

Красиво сива съм, но не и лекокрила като птица,

не съм аз гълъб, нито чучулига...

не съм врабец, уплашено не крия

глава, под сянката ти търсеща закрила.

 

Гранитно сива съм и твърда като камък,

с дълбоки кратери извиращи сълзя,

сивее погледът ми като вулканична лава,

като течащ бетон по пътя си пълзя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красиана Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, дано всеки открие в себе си "гранитната сивота" и не се остави на бъде носен по повърхността... Поздрави


Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...