* * *

Топлиш като пролетно слънце, 

Смразяваш като зимна нощ. 

Питащ какво не достига, 

Пред какво бледнее твойта мощ.

Връхлитат ме бесните ти урагани, 

Всред спокойни морски вълни. 

Те ме тласкат към брегове омайни, 

Пълни с миражи, уви...

Гориш като летен следобед, 

Попарваш като ноемврийски слани...

И сетне всеки се мае и пита: 

Боже, къде съгреших, посочи!! 

Като майското слънце сияеш,  

Като мартенски сняг ме смразиш... 

И навеки  двама не знаем, 

Кой какъв сезон е пленил...