4.06.2025 г., 8:38  

* * *

164 0 0

Топлиш като пролетно слънце, 

Смразяваш като зимна нощ. 

Питащ какво не достига, 

Пред какво бледнее твойта мощ.

Връхлитат ме бесните ти урагани, 

Всред спокойни морски вълни. 

Те ме тласкат към брегове омайни, 

Пълни с миражи, уви...

Гориш като летен следобед, 

Попарваш като ноемврийски слани...

И сетне всеки се мае и пита: 

Боже, къде съгреших, посочи!! 

Като майското слънце сияеш,  

Като мартенски сняг ме смразиш... 

И навеки  двама не знаем, 

Кой какъв сезон е пленил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...