Jun 4, 2025, 8:38 AM  

* * *

  Poetry » Love
163 0 0

Топлиш като пролетно слънце, 

Смразяваш като зимна нощ. 

Питащ какво не достига, 

Пред какво бледнее твойта мощ.

Връхлитат ме бесните ти урагани, 

Всред спокойни морски вълни. 

Те ме тласкат към брегове омайни, 

Пълни с миражи, уви...

Гориш като летен следобед, 

Попарваш като ноемврийски слани...

И сетне всеки се мае и пита: 

Боже, къде съгреших, посочи!! 

Като майското слънце сияеш,  

Като мартенски сняг ме смразиш... 

И навеки  двама не знаем, 

Кой какъв сезон е пленил...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...