6 mar 2014, 17:52

* * *

  Poesía
423 0 1

ГОТОВ НА ВСИЧКО 

Седя си вкъщи прикован, 
Сломен от злобна болест, 
Къде е пътят ми постлан
Със мъка и със много горест. 

Нима съдбата ми невярна
Решила е за мене диво 
Да виждам аз полярното сияние,
Но през прозореца, а не на живо 

Дали наказан съм за самотата
Да боледувам и горко да плача. 
Дали на теб ще падна във краката, 
Разкаян, и дали ще плача. 

Готов съм жертва да направя
За малко радост във очите. 
Пред съд дори да се изправя, 
На любовта да блеснат пак лъчите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Орлин Бъкличаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...