Mar 6, 2014, 5:52 PM

* * *

  Poetry
421 0 1

ГОТОВ НА ВСИЧКО 

Седя си вкъщи прикован, 
Сломен от злобна болест, 
Къде е пътят ми постлан
Със мъка и със много горест. 

Нима съдбата ми невярна
Решила е за мене диво 
Да виждам аз полярното сияние,
Но през прозореца, а не на живо 

Дали наказан съм за самотата
Да боледувам и горко да плача. 
Дали на теб ще падна във краката, 
Разкаян, и дали ще плача. 

Готов съм жертва да направя
За малко радост във очите. 
Пред съд дори да се изправя, 
На любовта да блеснат пак лъчите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Орлин Бъкличаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...