ГОТОВ НА ВСИЧКО
Седя си вкъщи прикован,
Сломен от злобна болест,
Къде е пътят ми постлан
Със мъка и със много горест.
Нима съдбата ми невярна
Решила е за мене диво
Да виждам аз полярното сияние,
Но през прозореца, а не на живо
Дали наказан съм за самотата
Да боледувам и горко да плача.
Дали на теб ще падна във краката,
Разкаян, и дали ще плача.
Готов съм жертва да направя
За малко радост във очите.
Пред съд дори да се изправя,
На любовта да блеснат пак лъчите.
© Орлин Бъкличаров Всички права запазени