6.03.2014 г., 17:52

* * *

422 0 1

ГОТОВ НА ВСИЧКО 

Седя си вкъщи прикован, 
Сломен от злобна болест, 
Къде е пътят ми постлан
Със мъка и със много горест. 

Нима съдбата ми невярна
Решила е за мене диво 
Да виждам аз полярното сияние,
Но през прозореца, а не на живо 

Дали наказан съм за самотата
Да боледувам и горко да плача. 
Дали на теб ще падна във краката, 
Разкаян, и дали ще плача. 

Готов съм жертва да направя
За малко радост във очите. 
Пред съд дори да се изправя, 
На любовта да блеснат пак лъчите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Бъкличаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...