6 мар. 2014 г., 17:52

* * *

424 0 1

ГОТОВ НА ВСИЧКО 

Седя си вкъщи прикован, 
Сломен от злобна болест, 
Къде е пътят ми постлан
Със мъка и със много горест. 

Нима съдбата ми невярна
Решила е за мене диво 
Да виждам аз полярното сияние,
Но през прозореца, а не на живо 

Дали наказан съм за самотата
Да боледувам и горко да плача. 
Дали на теб ще падна във краката, 
Разкаян, и дали ще плача. 

Готов съм жертва да направя
За малко радост във очите. 
Пред съд дори да се изправя, 
На любовта да блеснат пак лъчите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Орлин Бъкличаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...