17 feb 2011, 23:57  

*** 

  Poesía
437 0 0

 Вземи сърцето ми в ръцете си,

прегърни душата ми, докосни я,

почувствай я, усети как се издига 

в небесата.

 Докосни с ръка туптящото ми сърце,

чуй го как тупти,  като малък барабан, 

усети, усети го как тупти силно.

 Сърцето ми вече е в ръцете ти, прави 

с него каквото пожелаеш, докосни го 

с ножа остър. 

 Проникни в мен, в душата моя, съгледай 

я, толкова е чиста, а не празна, като твоята

душа, изпълнена: с мрак, с болка, с скръб, с

мъка. Но любов няма, само една плачеща

душа. 

 

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??