Вземи сърцето ми в ръцете си,
прегърни душата ми, докосни я,
почувствай я, усети как се издига
в небесата.
Докосни с ръка туптящото ми сърце,
чуй го как тупти, като малък барабан,
усети, усети го как тупти силно.
Сърцето ми вече е в ръцете ти, прави
с него каквото пожелаеш, докосни го
с ножа остър.
Проникни в мен, в душата моя, съгледай
я, толкова е чиста, а не празна, като твоята
душа, изпълнена: с мрак, с болка, с скръб, с
мъка. Но любов няма, само една плачеща
душа.
© Надя Димитрова Все права защищены