17 февр. 2011 г., 23:57  

***

598 0 0

 Вземи сърцето ми в ръцете си,

прегърни душата ми, докосни я,

почувствай я, усети как се издига 

в небесата.

 Докосни с ръка туптящото ми сърце,

чуй го как тупти,  като малък барабан, 

усети, усети го как тупти силно.

 Сърцето ми вече е в ръцете ти, прави 

с него каквото пожелаеш, докосни го 

с ножа остър. 

 Проникни в мен, в душата моя, съгледай 

я, толкова е чиста, а не празна, като твоята

душа, изпълнена: с мрак, с болка, с скръб, с

мъка. Но любов няма, само една плачеща

душа. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...