17 февр. 2011 г., 23:57  

***

599 0 0

 Вземи сърцето ми в ръцете си,

прегърни душата ми, докосни я,

почувствай я, усети как се издига 

в небесата.

 Докосни с ръка туптящото ми сърце,

чуй го как тупти,  като малък барабан, 

усети, усети го как тупти силно.

 Сърцето ми вече е в ръцете ти, прави 

с него каквото пожелаеш, докосни го 

с ножа остър. 

 Проникни в мен, в душата моя, съгледай 

я, толкова е чиста, а не празна, като твоята

душа, изпълнена: с мрак, с болка, с скръб, с

мъка. Но любов няма, само една плачеща

душа. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...