17.02.2011 г., 23:57 ч.  

*** 

  Поезия
435 0 0

 Вземи сърцето ми в ръцете си,

прегърни душата ми, докосни я,

почувствай я, усети как се издига 

в небесата.

 Докосни с ръка туптящото ми сърце,

чуй го как тупти,  като малък барабан, 

усети, усети го как тупти силно.

 Сърцето ми вече е в ръцете ти, прави 

с него каквото пожелаеш, докосни го 

с ножа остър. 

 Проникни в мен, в душата моя, съгледай 

я, толкова е чиста, а не празна, като твоята

душа, изпълнена: с мрак, с болка, с скръб, с

мъка. Но любов няма, само една плачеща

душа. 

 

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??