7 dic 2019, 8:37

***

1.2K 2 2

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни
сам завързвах във възел железен.
Бях Сизиф със товара си в стръмното...
...
Позвъни ми и... мракът изчезна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, когато финалът завършва със Слънце!
    Поздравления!
  • Впечатлена съм от творбата Ви, г-н Душков. Споделеността прави живота ни светъл и смислен, няма значение по какъв начин я осъществяваме. Много сдържано и пестеливо сте разкрили най-същностното, което се побира в очертанията на човешкото. Телефонът Ви днес да звъни по-често. И не само днес. Поздрав.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...