7 dic 2019, 8:37

***

1.2K 2 2

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни
сам завързвах във възел железен.
Бях Сизиф със товара си в стръмното...
...
Позвъни ми и... мракът изчезна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, когато финалът завършва със Слънце!
    Поздравления!
  • Впечатлена съм от творбата Ви, г-н Душков. Споделеността прави живота ни светъл и смислен, няма значение по какъв начин я осъществяваме. Много сдържано и пестеливо сте разкрили най-същностното, което се побира в очертанията на човешкото. Телефонът Ви днес да звъни по-често. И не само днес. Поздрав.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...