darko47 (Живодар Душков)
163 4
7 дек. 2019 г., 08:37

*** 

  Поэзия » Любовная
875 2 2

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни
сам завързвах във възел железен.
Бях Сизиф със товара си в стръмното...
...
Позвъни ми и... мракът изчезна.

© Живодар Душков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е, когато финалът завършва със Слънце!
    Поздравления!
  • Впечатлена съм от творбата Ви, г-н Душков. Споделеността прави живота ни светъл и смислен, няма значение по какъв начин я осъществяваме. Много сдържано и пестеливо сте разкрили най-същностното, което се побира в очертанията на човешкото. Телефонът Ви днес да звъни по-често. И не само днес. Поздрав.
Предложения
: ??:??