Dec 7, 2019, 8:37 AM

***

Poetry » Love

1.2K 2 2

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни
сам завързвах във възел железен.
Бях Сизиф със товара си в стръмното...
...
Позвъни ми и... мракът изчезна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Прекрасно е, когато финалът завършва със Слънце!
Поздравления!

2019-12-08T00:54:32+02:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Впечатлена съм от творбата Ви, г-н Душков. Споделеността прави живота ни светъл и смислен, няма значение по какъв начин я осъществяваме. Много сдържано и пестеливо сте разкрили най-същностното, което се побира в очертанията на човешкото. Телефонът Ви днес да звъни по-често. И не само днес. Поздрав.

2019-12-07T09:19:41+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0