***

Dec 7, 2019, 8:37 AM

Poetry » Love

715 2 2

Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни
сам завързвах във възел железен.
Бях Сизиф със товара си в стръмното...
...
Позвъни ми и... мракът изчезна.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-12-08T00:54:32+02:00

Прекрасно е, когато финалът завършва със Слънце!
Поздравления!
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2019-12-07T09:19:41+02:00

Впечатлена съм от творбата Ви, г-н Душков. Споделеността прави живота ни светъл и смислен, няма значение по какъв начин я осъществяваме. Много сдържано и пестеливо сте разкрили най-същностното, което се побира в очертанията на човешкото. Телефонът Ви днес да звъни по-често. И не само днес. Поздрав.

***

Свързани произведения

Comments

Random works