19 sept 2010, 12:58

***

865 0 1

Войник без армия.

Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.

Пулсиращ лик на войствена безмилостност,

когато се изправям пред смъртта.

 

Сблъсъкът разтърсва света.

Дочувам криле вледеняващо близо.

Време за действие, не за молитва,

защото истината в своя огън ще пречисти всичко.

 

Само страхът е ахилесова пета,

за която се опитвам да не мисля.

Той е моят враг винаги плътно до мен,

дебнещ, притихнал от сенките.

 

Очите ми ще станат на слънца!

С тях ще те изпепеля!

Дишам със страста на бурята

и свършвам в нейната разрушителност.


Наказан, но и възмезден катарзисно диаболично!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...