Sep 19, 2010, 12:58 PM

*** 

  Poetry » Phylosophy
546 0 1

Войник без армия.

Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.

Пулсиращ лик на войствена безмилостност,

когато се изправям пред смъртта.

 

Сблъсъкът разтърсва света.

Дочувам криле вледеняващо близо.

Време за действие, не за молитва,

защото истината в своя огън ще пречисти всичко.

 

Само страхът е ахилесова пета,

за която се опитвам да не мисля.

Той е моят враг винаги плътно до мен,

дебнещ, притихнал от сенките.

 

Очите ми ще станат на слънца!

С тях ще те изпепеля!

Дишам със страста на бурята

и свършвам в нейната разрушителност.


Наказан, но и възмезден катарзисно диаболично!

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??