Sep 19, 2010, 12:58 PM

***

861 0 1

Войник без армия.

Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.

Пулсиращ лик на войствена безмилостност,

когато се изправям пред смъртта.

 

Сблъсъкът разтърсва света.

Дочувам криле вледеняващо близо.

Време за действие, не за молитва,

защото истината в своя огън ще пречисти всичко.

 

Само страхът е ахилесова пета,

за която се опитвам да не мисля.

Той е моят враг винаги плътно до мен,

дебнещ, притихнал от сенките.

 

Очите ми ще станат на слънца!

С тях ще те изпепеля!

Дишам със страста на бурята

и свършвам в нейната разрушителност.


Наказан, но и възмезден катарзисно диаболично!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...