19.09.2010 г., 12:58 ч.

*** 

  Поезия » Философска
602 0 1

Войник без армия.

Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.

Пулсиращ лик на войствена безмилостност,

когато се изправям пред смъртта.

 

Сблъсъкът разтърсва света.

Дочувам криле вледеняващо близо.

Време за действие, не за молитва,

защото истината в своя огън ще пречисти всичко.

 

Само страхът е ахилесова пета,

за която се опитвам да не мисля.

Той е моят враг винаги плътно до мен,

дебнещ, притихнал от сенките.

 

Очите ми ще станат на слънца!

С тях ще те изпепеля!

Дишам със страста на бурята

и свършвам в нейната разрушителност.


Наказан, но и възмезден катарзисно диаболично!

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??