* * *
827
0
3
Стопи се пламъчето на свещта,
над сцената се спусна пелерина,
раздал до края своята душа,
човекът в тъмното замина...
Не ще отеква в сиви дни
гласът що радостта възвръща,
без него празна е сега
голямата студена къща...
Днес няма я и здравата десница
на рамото ни в трудни дни
и няма кой на светъл празник
трапеза да благослови...
Но спомените ще живеят вечно,
напук дори и на смъртта
и с трудни дни ще се преборим,
но завинаги с половин душа...
Посветено на всички, загубили свой близък в битката с рака.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боян Дочев Todos los derechos reservados
