* * *

Poetry

814 0 3

Стопи се пламъчето на свещта,
над сцената се спусна пелерина,
раздал до края своята душа,
човекът в тъмното замина...

Не ще отеква в сиви дни
гласът що радостта възвръща,
без него празна е сега
голямата студена къща...

Днес няма я и здравата десница
на рамото ни в трудни дни
и няма кой на светъл празник
трапеза да благослови...

Но спомените ще живеят вечно,
напук дори и на смъртта
и с трудни дни ще се преборим,
но завинаги с половин душа...

Посветено на всички, загубили свой близък в битката с рака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

И аз приемам посвещението лично.(:

2014-10-22T15:48:12+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

И аз като Таня, лично
(предлагам ти лека корекция в края - "но вече със половин душа"
Тежък стих!

2014-10-22T15:33:54+03:00
toxin (Таня Донова)

Приемам посвещението лично, Бояне...

2014-10-22T13:38:14+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0