* * *
822
0
3
Стопи се пламъчето на свещта,
над сцената се спусна пелерина,
раздал до края своята душа,
човекът в тъмното замина...
Не ще отеква в сиви дни
гласът що радостта възвръща,
без него празна е сега
голямата студена къща...
Днес няма я и здравата десница
на рамото ни в трудни дни
и няма кой на светъл празник
трапеза да благослови...
Но спомените ще живеят вечно,
напук дори и на смъртта
и с трудни дни ще се преборим,
но завинаги с половин душа...
Посветено на всички, загубили свой близък в битката с рака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боян Дочев Все права защищены
