* * *

24 oct 2012, 5:09

Poesía

519 0 2

Отново ме отмина вятърът

и мъртъв ще остане този сън:

край прозореца седиш сама,

сама... аз къде съм?

Вън вали и капки влага

(изсушена от очите ти)

ме покриват с топли ласки -

търсени и само в сънища познати.

Ти... къде си...?

Сред толкоз отразени сенки

в огледално-мокрия асфалт.

Колко дни и нощи ни остават?

Къде съм...?

Ще дочакам буден утрото,

когато тротоарите изпръхват

и твоите сълзи

на кристали в дланите остават.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

feya77 (Нели Иванова)

2012-10-31T16:34:16+02:00

Прекрасни стихове, за съжаление родени от наранена. Надявам се скоро в новите ти произведения да се прокраднат по-оптимистични нотки!
Melany71 (Светла)

2012-10-25T09:11:10+03:00

Пишеш хубаво!Няма да пропускам!