24 oct 2012, 5:09

* * * 

  Poesía
442 0 2

Отново ме отмина вятърът

и мъртъв ще остане този сън:

край прозореца седиш сама,

сама... аз къде съм?

 

Вън вали и капки влага

(изсушена от очите ти)

ме покриват с топли ласки -

търсени и само в сънища познати.

 

Ти... къде си...?

Сред толкоз отразени сенки

в огледално-мокрия асфалт.

Колко дни и нощи ни остават?

 

Къде съм...?

 

Ще дочакам буден утрото,

когато тротоарите изпръхват

и твоите сълзи

на кристали в дланите остават.

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасни стихове, за съжаление родени от наранена. Надявам се скоро в новите ти произведения да се прокраднат по-оптимистични нотки!
  • Пишеш хубаво!Няма да пропускам!
Propuestas
: ??:??