* * *
Отново ме отмина вятърът
и мъртъв ще остане този сън:
край прозореца седиш сама,
сама... аз къде съм?
Вън вали и капки влага
(изсушена от очите ти)
ме покриват с топли ласки -
търсени и само в сънища познати.
Ти... къде си...?
Сред толкоз отразени сенки
в огледално-мокрия асфалт.
Колко дни и нощи ни остават?
Къде съм...?
Ще дочакам буден утрото,
когато тротоарите изпръхват
и твоите сълзи
на кристали в дланите остават.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павел Грамадов Все права защищены
