***
Очите ни се срещат.
Избухва като пламък
топлината.
Разтопеното желязо
на плътта ни
пулсира в крайчеца на пръстите.
Желанията ни
се сблъскават във пространството
и като кълбовидна мълния
ни поразяват.
Танцът е безумен.
И не е грешна голотата.
Телата ни са птици,
забравили
за връзката си със земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Величка Петкова Todos los derechos reservados