***
Очите ни се срещат.
Избухва като пламък
топлината.
Разтопеното желязо
на плътта ни
пулсира в крайчеца на пръстите.
Желанията ни
се сблъскават във пространството
и като кълбовидна мълния
ни поразяват.
Танцът е безумен.
И не е грешна голотата.
Телата ни са птици,
забравили
за връзката си със земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Величка Петкова Все права защищены