18.05.2007 г., 20:29

***

548 0 1
***

Очите ни се срещат.
            Избухва като пламък
                       топлината.
Разтопеното желязо
             на плътта ни 
                       пулсира в крайчеца на пръстите.
Желанията ни
             се сблъскават във пространството
                       и като кълбовидна мълния
ни поразяват.
             Танцът е безумен.
                       И не е грешна голотата.
Телата ни са птици,
              забравили
                        за връзката си със земята.
           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как съм те пропуснала досега?
    Харесвам го..

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...