* * *
Мокри са очите. Вали.
Като сън покоряват спомени,
не попитали -
дали е хубаво,
когато сме сами.
В детството зазидах сянката,
за да се връщам да я видя
в тези кратки сънища.
Сега съм сянка
и преследвам участта си
в този скучен кошер.
“вятър и мъгла” от чувства
попиват в сухите ми устни.
Да поискам повече не смея.
Вървя срещу течението
на потока хора,
за да стигна началото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павел Грамадов Todos los derechos reservados
