* * *
Мокри са очите. Вали.
Като сън покоряват спомени,
не попитали -
дали е хубаво,
когато сме сами.
В детството зазидах сянката,
за да се връщам да я видя
в тези кратки сънища.
Сега съм сянка
и преследвам участта си
в този скучен кошер.
“вятър и мъгла” от чувства
попиват в сухите ми устни.
Да поискам повече не смея.
Вървя срещу течението
на потока хора,
за да стигна началото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
