* * *

26.10.2012 г., 16:25 ч. 2013-01-17T00:49:06+02:00

Поезия » Любовна

521 0 0

Мокри са очите. Вали.

Като сън покоряват спомени,

не попитали -

дали е хубаво,

когато сме сами.

В детството зазидах сянката,

за да се връщам да я видя

в тези кратки сънища.

Сега съм сянка

и преследвам участта си

в този скучен кошер.

“вятър и мъгла” от чувства

попиват в сухите ми устни.

Да поискам повече не смея.

Вървя срещу течението

на потока хора,

за да стигна началото.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.