Мокри са очите. Вали.
Като сън покоряват спомени,
не попитали -
дали е хубаво,
когато сме сами.
В детството зазидах сянката,
за да се връщам да я видя
в тези кратки сънища.
Сега съм сянка
и преследвам участта си
в този скучен кошер.
“вятър и мъгла” от чувства
попиват в сухите ми устни.
Да поискам повече не смея.
Вървя срещу течението
на потока хора,
за да стигна началото.
© Павел Грамадов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
