* * *

Апатия, породена от забрава,

загубих смисъла на пътя,

не вървя, вятърът отказа да ме носи,

чакам в тъмнината суета.

Мигът от сливането на две тела,

живея, за да умра на върха.

Удоволствието не откупва самота,

то храни се с греха.

Ще остана още малко -

нали утре няма да ме има,

а толкова хубаво е -

мирисът на страстта.

Погледът ми - повод за мълчание,

разбрах те, не е нужно да ме изпращаш до вратата.

Без думи, очите ти говорят,