* * *

Feb 13, 2008, 8:13 PM

Poetry

668 0 0

Апатия, породена от забрава,
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела,
живея, за да умра на върха.
Удоволствието не откупва самота,
то храни се с греха.
Ще остана още малко -
нали утре няма да ме има,
а толкова хубаво е -
мирисът на страстта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works