13.02.2008 г., 20:13

* * *

808 0 0

Апатия, породена от забрава,

загубих смисъла на пътя,

не вървя, вятърът отказа да ме носи,

чакам в тъмнината суета.

 

Мигът от сливането на две тела,

живея, за да умра на върха.

Удоволствието не откупва самота,

то храни се с греха.

 

Ще остана още малко -

нали утре няма да ме има,

а толкова хубаво е -

мирисът на страстта.

 

Погледът ми - повод за мълчание,

разбрах те, не е нужно да ме изпращаш до вратата.

Без думи, очите ти говорят,

сама подготвих се за отказ, ад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...