* * *
Апатия, породена от забрава,
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела,
живея, за да умра на върха.
Удоволствието не откупва самота,
то храни се с греха.
Ще остана още малко -
нали утре няма да ме има,
а толкова хубаво е -
мирисът на страстта.
Погледът ми - повод за мълчание,
разбрах те, не е нужно да ме изпращаш до вратата.
Без думи, очите ти говорят,
сама подготвих се за отказ, ад.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени