Апатия, породена от забрава,
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела,
живея, за да умра на върха.
Удоволствието не откупва самота,
то храни се с греха.
Ще остана още малко -
нали утре няма да ме има,
а толкова хубаво е -
мирисът на страстта.
Погледът ми - повод за мълчание,
разбрах те, не е нужно да ме изпращаш до вратата.
Без думи, очите ти говорят,
сама подготвих се за отказ, ад.© Лора Всички права запазени