13 февр. 2008 г., 20:13

* * * 

  Поэзия
530 0 0

Апатия, породена от забрава,

загубих смисъла на пътя,

не вървя, вятърът отказа да ме носи,

чакам в тъмнината суета.

 

Мигът от сливането на две тела,

живея, за да умра на върха.

Удоволствието не откупва самота,

то храни се с греха.

 

Ще остана още малко -

нали утре няма да ме има,

а толкова хубаво е -

мирисът на страстта.

 

Погледът ми - повод за мълчание,

разбрах те, не е нужно да ме изпращаш до вратата.

Без думи, очите ти говорят,

сама подготвих се за отказ, ад.

© Лора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??