а сега аз умирам
не се раждам после светло
а само тихо гасна
защото някога
някъде
преди милион години
или само преди месец
седмица или ден
ти си седял и си мислил за друга
така както сега седиш
и мислиш за мен
и нея си виждал
и нея си галил в мислите си
които аз днес намирам за гнусни
а ти може би си имал нужда
от своя
МУЗА
за да можеш мен да обичаш
както никога никога никъде
никой
не е бил обичан.
И все пак
мислите ти са една долна гнусна
проститутка
или нимфоманка
или пчела която скача от цвят на цвят
защо мили мой
не можеш да задържиш
не само тялото си
но и душата си близо до мен 
и има ли смисъл мили мой 
да мислиш за други 
за да обичаш мен