Aug 29, 2012, 8:17 PM

* * *

  Poetry
496 0 1

а сега аз умирам
не се раждам после светло
а само тихо гасна
защото някога
някъде
преди милион години
или само преди месец
седмица или ден
ти си седял и си мислил за друга
така както сега седиш
и мислиш за мен
и нея си виждал
и нея си галил в мислите си
които аз днес намирам за гнусни
а ти може би си имал нужда
от своя
МУЗА
за да можеш мен да обичаш
както никога никога никъде
никой
не е бил обичан.
И все пак
мислите ти са една долна гнусна
проститутка
или нимфоманка
или пчела която скача от цвят на цвят
защо мили мой
не можеш да задържиш
не само тялото си
но и душата си близо до мен 
и има ли смисъл мили мой 
да мислиш за други 
за да обичаш мен 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...