14 jun 2016, 15:23

***

  Poesía » Otra
717 0 4

И облякох страстта

в кърваво-червена рокля.

Покорих с нея

хиляди места,

и накрая

отново се връщах при теб.

Харесваше ти да знаеш,

че бях луда,

че бях влюбена,

че бях пристрастена.

По-силно от наркотик.

По-истинско

от любене в безлунна нощ.

По-привличащо

от извивките ми.

Всеки ъгъл от мен

крещеше,

плачеше,

умоляваше.

 

 

Като лекарство за ума

звездите се ронеха,

обгърнати в плащ от съзвездия,

планетите бяха

в азбучен ред.

И всяка една от тях

ме галеше,

пишеше името ти

разпадаше света ми.

И когато се умориха

да натякват отсъствието ти,

ме разрушиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...