14 jun 2016, 15:23

***

  Poesía » Otra
723 0 4

И облякох страстта

в кърваво-червена рокля.

Покорих с нея

хиляди места,

и накрая

отново се връщах при теб.

Харесваше ти да знаеш,

че бях луда,

че бях влюбена,

че бях пристрастена.

По-силно от наркотик.

По-истинско

от любене в безлунна нощ.

По-привличащо

от извивките ми.

Всеки ъгъл от мен

крещеше,

плачеше,

умоляваше.

 

 

Като лекарство за ума

звездите се ронеха,

обгърнати в плащ от съзвездия,

планетите бяха

в азбучен ред.

И всяка една от тях

ме галеше,

пишеше името ти

разпадаше света ми.

И когато се умориха

да натякват отсъствието ти,

ме разрушиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...