14 jun 2016, 15:23

***

  Poesía » Otra
722 0 4

И облякох страстта

в кърваво-червена рокля.

Покорих с нея

хиляди места,

и накрая

отново се връщах при теб.

Харесваше ти да знаеш,

че бях луда,

че бях влюбена,

че бях пристрастена.

По-силно от наркотик.

По-истинско

от любене в безлунна нощ.

По-привличащо

от извивките ми.

Всеки ъгъл от мен

крещеше,

плачеше,

умоляваше.

 

 

Като лекарство за ума

звездите се ронеха,

обгърнати в плащ от съзвездия,

планетите бяха

в азбучен ред.

И всяка една от тях

ме галеше,

пишеше името ти

разпадаше света ми.

И когато се умориха

да натякват отсъствието ти,

ме разрушиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...