***
И облякох страстта
в кърваво-червена рокля.
Покорих с нея
хиляди места,
и накрая
отново се връщах при теб.
Харесваше ти да знаеш,
че бях луда,
че бях влюбена,
че бях пристрастена.
По-силно от наркотик.
По-истинско
от любене в безлунна нощ.
По-привличащо
от извивките ми.
Всеки ъгъл от мен
крещеше,
плачеше,
умоляваше.
Като лекарство за ума
звездите се ронеха,
обгърнати в плащ от съзвездия,
планетите бяха
в азбучен ред.
И всяка една от тях
ме галеше,
пишеше името ти
разпадаше света ми.
И когато се умориха
да натякват отсъствието ти,
ме разрушиха.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
