20 jul 2014, 20:07

****

  Poesía » Otra
684 0 4

Нищожества

                      във дрехите на царя,

на царя

                 който винаги е гол.

Не съм се примирил

                                    защото

похарчихте

                      и смъртния обол.

Похарчихте

                  живота си напразно.

Та всяка дума

                          има си цена.

Стихът е острие

                             но само

в изящна сплав

                            от думи и дела.

Поезия ли!

                     Празна дума.

Без думите

               платени с мъка

                                        кръв и пот.

И аз ви питам

                       самозвани гении.

Къде е вашият

                         достойно изживян

                                                          живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живот, достоен за поезия е нечия липса, затова пък красивите думи имат това свойство, в което голите духом се обличат, за да си предадат достойнство. В поезията висшето може да се принизи, низшето да се възвеличи, според духовното състояние на автора, който търси балансиране на личността си, скриване, оневиняване на вътрешна деформация, със средства извън живота, с въображаемост. И така се вкопчва в податливостта на поетичното слово, в неговата невероятна ударна сила, където истина и измислица могат добре да бъдат вплетени една в друга.
  • !
  • !!! Много ми хареса!
  • Силно,много силно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...