20.07.2014 г., 20:07

****

681 0 4

Нищожества

                      във дрехите на царя,

на царя

                 който винаги е гол.

Не съм се примирил

                                    защото

похарчихте

                      и смъртния обол.

Похарчихте

                  живота си напразно.

Та всяка дума

                          има си цена.

Стихът е острие

                             но само

в изящна сплав

                            от думи и дела.

Поезия ли!

                     Празна дума.

Без думите

               платени с мъка

                                        кръв и пот.

И аз ви питам

                       самозвани гении.

Къде е вашият

                         достойно изживян

                                                          живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живот, достоен за поезия е нечия липса, затова пък красивите думи имат това свойство, в което голите духом се обличат, за да си предадат достойнство. В поезията висшето може да се принизи, низшето да се възвеличи, според духовното състояние на автора, който търси балансиране на личността си, скриване, оневиняване на вътрешна деформация, със средства извън живота, с въображаемост. И така се вкопчва в податливостта на поетичното слово, в неговата невероятна ударна сила, където истина и измислица могат добре да бъдат вплетени една в друга.
  • !
  • !!! Много ми хареса!
  • Силно,много силно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...