Jul 20, 2014, 8:07 PM

****

  Poetry » Other
680 0 4

Нищожества

                      във дрехите на царя,

на царя

                 който винаги е гол.

Не съм се примирил

                                    защото

похарчихте

                      и смъртния обол.

Похарчихте

                  живота си напразно.

Та всяка дума

                          има си цена.

Стихът е острие

                             но само

в изящна сплав

                            от думи и дела.

Поезия ли!

                     Празна дума.

Без думите

               платени с мъка

                                        кръв и пот.

И аз ви питам

                       самозвани гении.

Къде е вашият

                         достойно изживян

                                                          живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Живот, достоен за поезия е нечия липса, затова пък красивите думи имат това свойство, в което голите духом се обличат, за да си предадат достойнство. В поезията висшето може да се принизи, низшето да се възвеличи, според духовното състояние на автора, който търси балансиране на личността си, скриване, оневиняване на вътрешна деформация, със средства извън живота, с въображаемост. И така се вкопчва в податливостта на поетичното слово, в неговата невероятна ударна сила, където истина и измислица могат добре да бъдат вплетени една в друга.
  • !
  • !!! Много ми хареса!
  • Силно,много силно!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...