16 jun 2010, 20:50

* * *

817 0 0

С отвращение чашата остави.
Отвращение? От какво?
Мъка за давене няма, а апатия лекува ли се така?
И спомени горчиви от отминали времена
нахлуват яростно в замъглената глава.
Докога ли това ще продължава -
празното и вечно настояще...
Смисъл няма. Мисъл няма.
Вчера, днес и утре, слети във едно;
май все ще е така.
Желанието отдавна сякаш избледня,
сърцето сви се – закоравя;
ни обич, ни тъга пронизват окованата душа.
Но надеждата остава – илюзия тъй жестока;
умореното лице на нея ще се предаде.
И времето ценно отива си безследно,
докато своя изход търсиш.
Живота сив пропиляваш;
скован заспиваш, скован ставаш.
По улиците пусти самотен скиташ.
Търсиш нещо.
Но какво?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...