С отвращение чашата остави.
Отвращение? От какво?
Мъка за давене няма, а апатия лекува ли се така?
И спомени горчиви от отминали времена
нахлуват яростно в замъглената глава.
Докога ли това ще продължава -
празното и вечно настояще...
Смисъл няма. Мисъл няма.
Вчера, днес и утре, слети във едно;
май все ще е така.
Желанието отдавна сякаш избледня,
сърцето сви се – закоравя;
ни обич, ни тъга пронизват окованата душа.
Но надеждата остава – илюзия тъй жестока;
умореното лице на нея ще се предаде.
И времето ценно отива си безследно,
докато своя изход търсиш.
Живота сив пропиляваш;
скован заспиваш, скован ставаш.
По улиците пусти самотен скиташ.
Търсиш нещо.
Но какво?